Запорожец - символа на една епоха

Запорожец – малката кола на голямата страна. През 1960 г., когато е създаден този автомобил, ръководителя на бюрото за проектиране – Владимир Стешенко казва: „Нашата кола не трябва да струва повече от 1000 бутилки водка.

За точността на цитатите не може да се говори, но другарят Стешенко е бил съветски гражданин и затова е знаел, че потенциалните потребители ще мерят превозното средство в еквивалента му в „течна валута“.

Поставената на конструктора задача е успешно изпълнена: Първите „Запорожци” (ЗАЗ-965) действително започнали да се продават за 1800 рубли, при цена за литър водка – 1,80 рубла. Една кола от този тип е струвала около 20 месечни заплати. В сравнение с други производители на съветски автомобили – от Жигулито е струвала два пъти по-евтино, а от Волгата – 3 пъти по-евтино.

Колата не е най-масовата, но първата наистина „народна“ и заради това се е превърнала в култ. Всичко в нея на пръв поглед е не-човешко: миниатюрен размер, „фънки“ вид и усещане и необичайното разположение на двигателя в отзад.

Елегантно табло с “ мултифункционален волан“

Последното обстоятелство е подвеждало много хора. Моя приятел от детството Иван ентусиазирано сподели в някое от междучасията на началния курс, че „Запрожеца” не работи на бензин, а на картофи. Просто беше видял дядо си да отваря предния капак, да хвърля един чувал картофи, да пали колата и да потегля.

„Запрожеца“ заради неговата цена и характеристиките на дизайна бързо се превръща в обект на многобройните вицове и анекдоти. „Половин час срам – и вие сте на работа“. Попитали Радио Ереван: „Защо на “ „Запрожеца“ двигателя е отзад? Отговорът е: “ За каквото мислели конструкторите – там и го поставили“ .

Въпреки стереотипите, „Запорожеца“ бързо се превръща в любим за селски жители, пенсионери, начинаещи автомобилисти и тези, които не могат да си позволят по-скъпа кола – почти всички обикновени съветски и български работници.

Той има много безспорни предимства: отлична проходимост, ергономичност, лесна поддръжка, леки ремонти ( това означава, че двама души могат буквално „на колене да разглобят и сглобят неговият двигател).

Задните седалки са идеални и безопасни за деца, без риск детето да падне случайно – защото задните врати липсват.

Така наречения „Чебурашка“

Въпреки общоприетото схващане „ Грозен ЗАЗ” той е много по-просторен в сравнение с много други съветски автомобили. В него можете спокойно да се поразтъпчете, седейки в предната част.

Предната седалка може да легне на 180 градуса и да получите гладко и удобно легло, на което бихте могли да се прострете с пълната си височина.

Е и това всичкото не е само за спане. Запорожец е била идеална и за правене на любов, особено в сравнение с „Москвич“ и „Лада“.

И за да унищожим вашия скептицизъм, „Запорожките“ са се котирали добре и на западния пазар. Експортните варианти са се продавали под марките „Ялта” и «Eliette», включително и с десен волан. Тези модели са се различавали от тези на Съветския пазар. Те са снабдени с екстри като странични огледала от двете страни, радио и други „буржоазни“ бонуси, включително и пепелник.

Специално изпълнение за западния пазар

70% от произведените „Запрожки“ са пуснати в продажба. Останалите 30% са били дадени на органите за социално подпомагане на ветераните от войната и те ги разпространяват безплатно или със значителни отстъпки за хора с увреждания. Завода в Киев е бил единственият в Съветския съюз, който произвежда няколко версии на автомобилите, специално за хора с увреждания.

Всеки нов модел на „Запорожец“ веднага е получавал прякор. ЗАЗ-965 е наречен „гърбатко“ заради особената форма на купето. ЗАЗ-966 и ЗАЗ-968 придобива псевдоним „големи уши“ или „Чебурашка“, поради вида на страничните отвори за въздух на охладителната система, наподобяваща уши. ЗАЗ 968M е наречена „сапунерка“.

Най-разпространения модел

„Сапунерката“ се превръща в най-популярният модел, тя се произвежда най-много – 14 години (от 1980 до 1994).

От конвейера на Запорожски автомобилен завод за 34 години на производство са слезли повече от 3 милиона „Запорожеца“. Един от тях, през 1972 г. бил притежание на Владимир Путин. Той го е спечелил от лотарията, тогава все още студент в Ленинградския държавен университет. Първата му кола е била ЗАЗ-966.

След разпадането на СССР, през 1994 г. производството на „Запрожките”“ е било прекратено. Но споменът за него жив. Многобройни фенове на „гърбатко“, „Чебурашка“ и „сапунерка“ все още ценят тези машини. Феновете на ZAZ се обединяват в клубове и си организират съвместни срещи.